For lovers of peace, relax and nature, Villa Nina opens its doors.
Деветашкото плато е разположено в Северна България, в Предбалкана, северозападно от град Ловеч.
На северозапад платото оформя ръб над река Осъм, която служи за граница.
От север границата преминава през землищата на селата Александрово и Крушуна,
като на изток от Крушуна върви в южна и западна посока през землищата на селата Горско Сливово и Кърпачево.
Западната границата преминава първоначално успоредно на пътя с. Йоглав
- с.Тепава и продължава на североизток до с. Деветаки, където отново върви в южна посока и описва отворена на юг дъга.
Основната скала е изградена от варовици, като се наблюдават почти всички видове
повърхностни и подземни проявления на карста - въртопи, валози, карстови блата,
пропасти и пещери. В района се намират едни от най-големите пещери и пещерни комплекси в България.
Климатът на Деветашкото плато е умереноконтинентален с годишно количество на валежите 500-600 мм.
Територията на Деветашкото плато е включена и като част от Националната екологична мрежа Натура 2000.
Според Закона за биологичното разнообразие и Директивата за птиците Деветашкото плато
е обявено за Орнитологично важно място с обща площ 7892,91 ha. Скалните комплекси в района
са местообитание на редица видове птици, някои от които редки и застрашени.
Ресурси и атракции (from: devetakiplateau.org)
Районът на Деветашко плато попада във флористичен регион “Предбалкан”.
Основната територия на платото представлява обширни карстови полета с множество въртопи и пещери.
От растителните съобщества се срещат полуестествените сухи тревни и храстови съобщества върху варовик
(важни места за орхидеите), както и отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества.
Горските съобщества са с преобладаване на Панонски гори
с Quercus petraea и Carpinus betulus, както и на Евро
-сибирски степни гори с Quercus spp. – приоритетни за опазване.
Крайречните местообитания са от типовете Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba
и Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior .
От установените в страната общо 55 вида земноводни и влечуги,
в района на Деветашкото плато са установени общо 21 вида, от които 9 земноводни и 12 влечуги.
От природозащитна гледна точка, това са ценни защитени видове катосмокът-мишкар, южен гребенест тритон,
обикновена блатна костенурка, шипоопашата костенурка и др.
В района на платото са установени 82 вида птици, повечето от които попадат
в Закона за биологично разнообразие.
Тук могат да се видят както Ливадния дърдавец (Crex crex), така и обикновен мишелов,
орел змияр, бял и черен щъркел, корморан, разнообразие от видове кълвачи и чучулиги,
чапли, соколи и ястреби.
Установени са и 34 вида бозайници с висок природозащитен статус
- тук се срещат белогръд таралеж, лалугер, видра, язовец; в пещерите на платото
живеят над 10 вида прилепи, а особен интерес за ловците представляват видовете:
сърна, лисица, вълк, дива котка, дива свиня.
Типичен карстов район, Деветашкото плато е богато на пещери,
част от които могат да се посещават и от не-специалисти:
Деветашката пещера, пещерата „Гарваница” до село Горско Сливово, Футьовата пещера
и пещерата „Стълбица” край село Кърпачево и Кънчова върпина близо
до село Тепава привличат туристи от цялата страна. Изключителен интерес предизвикват
Крушунските водопади в местността Маарата – живописна гледка и приятна разходка.
За любителите на историята е местността „Градът” в близост до село Крамолин,
където са открити изключителни находки от тракийско и римско време.
А музеят Къкринското ханче в село Къкрина събужда у всеки българин чувство на гордост от спомена за великия Апостол.
На 2 километра от село Брестово е връх Чуката, най-високата точка на Деветашкото плато
– уникална гледка за туристи и гости.
